Върнахме се от Италия и работата тук в „Нашето място“ ни заля като лавина, и не успях да напиша по-рано този така важен за нас пост! В него искаме да разкажем как именно „Нашето място“ доведе в живота ни Дани и Тони и как те се превърнаха в наши приятели, хора които усещаме като част от семейството си!
Всичко започна няколко седмици преди Великден тази година. Напоследък за нас хубавите работи все се случват около Великден. Тъкмо бях пуснала пакетите за празниците и ми се обади един мъж с въпроса: „Нали все още има места за Великден?“. Уверих го, че датите все още са свободни. Човекът ме помоли веднага да резервирам за семейството му датите за празника, като дори поясни, че имат друга резервация, която ще отложат, но държат да дойдат и да се запознаят с нас. Честно да си призная, нямах търпение да дойде Великден, за да се срещна с тези хора, които държаха да дойдат точно тук.
Великденските празници дойдоха, а с тях и Дани и Тони, заедно с техните две прекрасни момчета. Веднага ни направиха впечатление усмивките на лицата им, начина по който се държаха един към друг и с децата си – в това семейство цареше видима любов и задружност. В събота боядисвахме заедно яйца, говорихме си, смяхме се! За съжаление за нас неделята и понеделника на връх Великден бяха доста тежки, тъй като нашата малка Бела се натрови и аз прекарах тези два дни в тичане по ветеринарни клиники, тъй като животът й висеше на косъм. Облекчението, че спасихме живота на Бела беше голямо, но ми беше мъчно, че не можахме да прекараме повече време с Дани и Тони. Когато тръгваха, Дани ме увери, че съвсем скоро отново ще се видим. Речено, сторено. Две седмици по-късно Дани се върна с нейната приятелка Гери и прекарахме един незабравим уикенд заедно. От сутрин до вечер не можехме да се разделим – говорихме за какво ли не, готвихме заедно – Гери, като професионален сладкар ни показа старохтна рецепта за домашни локумки. Бяха два прекрасни дни. В един от нашите разговори споделих с Дани и Гери, че ни предстои двуседмично пътуване до Италия в началото на юли и търсим човек, който да дойде да живее в къщата и да се грижи за нашите три момичета (две кучета и една котка), докато нас ни няма. Видях още докато говорихме, че Дани се замисли и когато десетина дни по-късно ни се обади, че тя би искала да дойде да живее две седмици лятото в „Нашето място“ докато нас ни няма, почувствах истинско облекчение. Имахме възможност да опознаем Дани едва за 4-5 дни, но за това кратко време и двамата с Иван бяхме убедени, че именно тя е човекът, на който напълно спокойно можем да поверим домът си и грижите за нашите обични момичета. 
През следващите месеци продължихме да си общуваме с Дани и на 29 юни тя дойде при нас. Дали имах притеснения когато тръгвахме – разбира се, че имах, но те не бях свързани с Дани – на нея трябва да призная имах пълно доверие през цялото време, но имах притеснения, че за първи път оставяме Драга далеч от нас, а тя колкото и добро и спокойно куче да е, е каракачанска овчарка, чийто инстинкти да пази домът си, са безусловни. Не бях убедена, в наши отсъствие, как ще посрещне нашата Драга, Тони, децата и приятелките на Дани, които щяха да се присъедният към нея след няколко дни. Притесненията ми се оказаха напълно безпочвени – Дани се отнесе с такава искрена любов към животните, с такова внимание към всичко около нея, че Драга просто без проблем беше приела и семейството й и приятелите й. Каси, която много трудно приема нови хора също се беше предала за горе долу един ден. Благодарение на Дани, ние с Иван заминахме на първата си почивка от 3 години и не само – насладихме й се без да изпитваме каквото и да е притеснение за домът си и тези, които обичаме. Но не само – за нас беще огромна радост факта, че Дани, семейство й и приятелите й бяха искрено щастливи в „Нашето място“. Това ни караше всеки ден, там сред хълмовете на Тоскана, да се усмихваме.

Тук ще вмъкна, че докато Драга и Каси останаха в Зорница под грижите на Дани, нашата малка Бела прекарваше двуседмична ваканция в София с майка ми, сестра ми и нейното прекрасно семейство. Там също цареше абсолютно оживление – сестра ми ме помоли да оставим Бела при тях докато те са на почивка в България – не се бяха запознавали с Бела до този момент, но много бяха харесали малката кучка и нейната история и поискаха да прекарат време заедно. За нас това беше чудесно решение, защото гледането на две кучета едновременно си е предизвикателство за човек, който не го е правил, а и за мен беше истинска радост да виждам усмивките на лицето на племеникът ми, докато се гушка с Бела. На връщане към Зорница, минахме първо през София и прибрахме Бела. Тя бързо се беше социализирала с кучетата в местната градинка и беше прекарала две седмици в доста игри и забавления. Сестра ми, Стефан и Боян я баха водили на дълги разходки, къпали, ресали и много гушкали. Въобще – малката принцеса ни посрещна щастлива, а майка ми с прекрасен обяд. На следващата сутрин потеглихме към дома.
Най-голямата изненада за нас, беше когато се прибрахме в Зорница и намерихме домът си изчистен и подреден под конец – имах чувството че ще идва държавно посещение, на печката ни чакаше тенджера с току що приготвен боб с манатарки, а в хладиника уникална шоколадова торта – напълно здравословна, на всичкото отгоре (може би е време да кажа, че Дани е фитнес инструктор, треньор и приготвя уникални ястия, напълно съобразени със здравословен начин на живот). Дани, се беше погрижила с огромна любав и внимание за всеки детайл, а Драга и Каси намерихме спокойни и прекрасно гледани. Драга ежедневно беше водена на 14-15 километрови разходки, на животните беше давана истинска любов и внимание. Плакахме когато се разделяхме с Дани – ние вече изпращахме член на семейството си! Това запознанство за нас се случи именно благодарение на „Нашето място“! Мечтата, чрез „Нашето място“ да привлечем приятели и съмишленици, започна да става реалност и това изпълва сърцата ни с искрена радост! Благодарим ви Дани и Тони за приятелството, за искреността, за грижите, за любовта и отношението! Чакаме ви с нетърпение отново – домът ни винаги ще бъде отворен за вас и тук винаги ще можете да намерите приятелство и подкрепа!